Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко – млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден,от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.
Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала и е настъпила Коледа – Рождество Христово.
Някога красивата трапеза се нареждала около огнището,в което цяла нощ тлее дървото"бъдник". Днес се събираме около коледната
елха красиво украсена и създаваща празнично настроение.
Този ритуал е пренесен по време на освобождението 1878 г.от руските войски, познат е още от 18 век от Франция и Германия.
Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните" дни и да предпазят хората от тях.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети.
На масата се слагат орехи, мед, жито и ошав. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. Смятало се е, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания.
Затова се извършват поверия и гадания във връзка с пророческите дарби на Св. Василий.
Момите и ергените слагат под възглавницата си първия залък от баницата с късметите, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.
В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.
Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало.
С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.
На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Василиса, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa и техните производни имена.
ДЯДО МРАЗ, ДЯДО КОЛЕДА, СУРВАКАРИ И КОЛЕДАРИ
Когато бях дете, намирах подаръците си под елхата, която всяка година украсявах с помощта на мама. Татко я купуваше, слагаше кръстачката и след това не се занимаваше с нея. Сега пак си я украсявам и то без чужда помощ.
Имам я от 14 години, малка пластмасова и сглобяема. Жена ми е много доволна, че няма да мете хиляди борови иглички по пода. Нови технологии, нови традиции. Като дете се радвах много на елхата, в цялата къща миришеше на бор и имах чувството, че се разхождам из борова гора.
Сега пък имам друго, по-модерно чувство - разхождам се из “силиконовата долина”.
Още доста преди Нова година на пазара се появяваха суровачки и дрянови пръчки. Последните бяха за тези, които искат да имат суровачка “направи си сам”. Според традицията суровачките биваха два типа - едни прави като пръчки, а другите имаха в горната част кръгъл обръч, та суровачката имаше формата на буквата “Ф”.
Още доста преди Нова година на пазара се появяваха суровачки и дрянови пръчки. Последните бяха за тези, които искат да имат суровачка “направи си сам”. Според традицията суровачките биваха два типа - едни прави като пръчки, а другите имаха в горната част кръгъл обръч, та суровачката имаше формата на буквата “Ф”.
Украсена с нарязана хартия, лъскава или матова, гладка или крепонирана, суровачката трябваше да е шарена и гиздава. И, естествено, гъвкава, за да не се счупи на гърба на някой, когото суровакаме. Но за да си суровакар не беше достатъчно само да имаш суровачка. Трябваше и да знаеш стихчета, които да рецитираш, суровакайки. С малки варианти тези стихчета много си приличаха и ние децата ги знаехме наизуст.
“Сурва, сурва, година
Здраве, щастие до амина,
Червена ябълка в градина и т.н.”
И чакахме суроваканият да се бръкне и да даде паричка. Е, случваше се някой много близък да се отпусне и да даде и книжна пара. След като взимахме подареното, задължително целувахме ръка на дарителя. Най-хубавото на Новогодишната вечер беше, когато в полунощ “старата” година си отиваше, а на трона на времето сядаше Новата.
“Сурва, сурва, година
Здраве, щастие до амина,
Червена ябълка в градина и т.н.”
И чакахме суроваканият да се бръкне и да даде паричка. Е, случваше се някой много близък да се отпусне и да даде и книжна пара. След като взимахме подареното, задължително целувахме ръка на дарителя. Най-хубавото на Новогодишната вечер беше, когато в полунощ “старата” година си отиваше, а на трона на времето сядаше Новата.
Тогава се гърмеше навън, а вътре гърмяха бутилки шампанско, всички се целуваха и поздравляваха, а аз чаках поне малко да се поуспокоят, грабвах сурвачката и карах подред - мама, татко, баба, дядо, чичовци и вуйчовци, лели и вуйни, всеки си обръщаше гърба, за да получи пожеланията ми и да се бръкне за някой и друг лев.
На сутринта малки групички суровакари, двама-трима, обикновено деца, ни будеха рано-рано, за да ни суровакат и получат я пари, я нещо за хапване, останало от новогодишната трапеза. Слагаха полученото в дълбока торба и отиваха да звънят на следващата къща.
Традицията на Бъдни вечер е известна на всички и няма да я описвам. Но на следващия ден, Коледа, тръгваха от къща на къща “Коледарите”. Обикновено това бяха млади мъже от село, облечени с ямурлуци и с криваци в ръка, които пееха коледни песни и честитяха на хората Рождество Христово.
На сутринта малки групички суровакари, двама-трима, обикновено деца, ни будеха рано-рано, за да ни суровакат и получат я пари, я нещо за хапване, останало от новогодишната трапеза. Слагаха полученото в дълбока торба и отиваха да звънят на следващата къща.
Традицията на Бъдни вечер е известна на всички и няма да я описвам. Но на следващия ден, Коледа, тръгваха от къща на къща “Коледарите”. Обикновено това бяха млади мъже от село, облечени с ямурлуци и с криваци в ръка, които пееха коледни песни и честитяха на хората Рождество Христово.
Понякога в групата от 5-6 човека имаше и някое дете. Хората им се радваха и не пропускаха да ги нагостят или дадат малко пари, баница, питка или сушени плодове - “ошав”.
Всичко това създаваше у хората приповдигнато празнично настроение и за няколко дни всички забравяха ежедневните проблеми. В такива дни хората бяха по-добри, по-толерантни, даже бих казал по-благородни и “прощаващи”.
Коледари в Софийско, 20-те години
Всичко това създаваше у хората приповдигнато празнично настроение и за няколко дни всички забравяха ежедневните проблеми. В такива дни хората бяха по-добри, по-толерантни, даже бих казал по-благородни и “прощаващи”.
Естествено, когато празниците отшумяваха и “трудното ежедневие” отново излизаше на сцената, мнозина надяваха “вълчите” си кожи и забравяха християнските добродетели - до следващите празници...OP+
Фолклорна формация "Струмски полъх" представя Бъдни вечер в Кюстендилско - вечеря, коледуване, коледарска песен.
ОБИЧАЯТ КОЛЕДАРИ
"Коледуването"е стар български обичай свързан със свръхестествените сили,които се е смятало,че се появяват в Коледната нощ. Той е свързан както с християнството така и с езичеството.Според народа в нощта срещу Коледа излизали т.нар.караконджули и всякакви други нечовешки същества,които коледарите се опитвали да прогонят с песните си.
Коледарската група се сформира само от мъже,като си имат един главен водач,наречен "станеник".Той трябва да е по-възрастен мъж,който да знае добре песните и задълженията на коледарските групи,за да ги организира добре.
Те се обличат в български носии,някои с украси,наподобяващи животни,в ръцете си държат шарени тояги,а на главите си разбира се имат големи ,характерни за българите калпаци.
Обичаят се подготвя дълго време.Още от Игнажден мъжете се събират,за да уточнят броя си,разделението си по групи,маршрута си и други важни особености на ритуала.Всичко това е необходимо да се подготви добре,защото срокът за изпълнението на самия ритуал не е никак голям-от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце на Коледа.
Добре подготвени и с тоягите в ръце те тръгват среднощ из селата и градовете на България, пеейки коледните български народни песни. Задължително е да тръгнат в посока изток,най-вероятно заради изгрева на слънцето.Също така те трябва да посетят първо къщата на най-личният човек в селото-било то кмет,поп или друг.
Те се приемат гостоприемно от всички стопани,които ги чакат с нетърпение. Черпят ги с вино и коледни угощения,приготвени от домакинята. Освен това им дават пари и други подаръци,в замяна на които получават тяхната благословия.
В различните райони на България обичаят е изменен и посвоему различен.
В някои места в коледарската група участва и една жена,която заедно с мъжа си се заема със задачата да разсмива хората,а останалите коледари бият тъпани и пеят.
В други райони пък в групата им има и "трохобер", който да събира храната и парите,дарени от хората,които после да си поделят. На други места коледуването е съпътствано с още един обичай-наддаването за питка.
Всички моми,които са избрали вече любимия си,правят "писани краваи". Те се излагат на мегдана,където всички ги оценяват и всеки момък трябва да откупи кравая на любимата си. Интересно става когато в едно момиче са влюбени повече от един момък-тогава те наддават за питката и ще я спечели този,който даде повече пари.
Лично аз съм виждала много млади момчета, предрешени като коледари и честно да ви кажа съм много щастлива от това.Това е доказателство,
че българските традиции са все още живи независимо от това колко е нещастен народът.
Защо да не се повеселим в такъв светъл ден.
Забравете всички несгоди хора-все пак Коледа е!...OP+
