ИСТОРИЯ НА КОЛЕДНАТА ЕЛХА
Сияещата елха, която се свързва с редица древни обичаи, с времето се превръща в символ на Коледните и Новогодишни празници. На Коледа се смята, че Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство и неговата красота. Затова елхата се украсява с ангелчета,свещички, топки и сребристи гирлянди — като символ на отрупаното с плодове Райско дърво.
Кратка история на коледната елха
През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страстбург през 1601 година, един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.
Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.
През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.
По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.
През 19 век става настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелчекацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му.
През 1882 година американците патентоват електрическите лампички.
Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции,Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорации.
С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.
За нас българите този обичай започва в началото на 20-ти век, когато в двореца на Александър Батенберг за първи път украсяват елха.
Коледната елха е вече в дома ви. Сега предстои най-важната част – поставянето и декорирането й. След като сте й отредили почетно място (обикновено във всекидневната), постарайте се да й осигурите
достатъчно свободно пространство „да диша”. Клонките трябва да се разстилат свободно и да не са изложени на пряка слънчева светлина или източник на топлина (климатик, парно, печка), защото ще изсъхнат по-бързо. Проверете дали коледната ви елха е стабилно застопорена – особено, ако имате дете или домашен любимец. Понякога само едно небрежно закачане на някое връхче може да развали целия празник.
За да украсите елхата не е нужно да притежавате диплома по изкуство. Необходимо ви е само въображение. След като вече сте направили коледната украса в жилището си, имате представа какви цветове да подберете за дръвчето. Панделки, топки, гирлянди, камбанки – изобилието от украшения ви позволява да впрегнете цялата си фантазия, за да направите коледната си елха уникална. Детето ви иска да сложи тази играчка тук? Позволете му – това е неговият дългоочакван миг да бъде полезно и да вложи сърцето си.
Препоръчително е обаче преди всички украшения да разпределите пъстроцветните лампички по клонките на елхата (ако имате такива). Проверете дали са в изправност (не забравяйте, че само една изгоряла крушка прекъсва цялата светлинна верига), а при поставянето им внимавайте да нямат директен контакт с игличките (за да не стане пожар). Започнете от върха и развивайте надолу към основата в спираловидно положение. Отдъпнете се на крачка две от коледната елха, за да видите дали са равномерно поставени. В зависимост от това колко наниза от пъстроцветни лампички включва комплектът ви, се постарайте те да са разпръснати по цялото дръвче и да създават пълнота на украсата И накрая, не забравяйте да спазите символичния ритуал по включването им – така повелява традицията.
Любопитни факти за коледната елха
Източник koledna-magia.blogspot.com
Препоръчително е обаче преди всички украшения да разпределите пъстроцветните лампички по клонките на елхата (ако имате такива). Проверете дали са в изправност (не забравяйте, че само една изгоряла крушка прекъсва цялата светлинна верига), а при поставянето им внимавайте да нямат директен контакт с игличките (за да не стане пожар). Започнете от върха и развивайте надолу към основата в спираловидно положение. Отдъпнете се на крачка две от коледната елха, за да видите дали са равномерно поставени. В зависимост от това колко наниза от пъстроцветни лампички включва комплектът ви, се постарайте те да са разпръснати по цялото дръвче и да създават пълнота на украсата И накрая, не забравяйте да спазите символичния ритуал по включването им – така повелява традицията.
Любопитни факти за коледната елха
- Коледната елха абсорбира праха и власинките във въздуха.
- За първи път коледна елха е била украсена в Рига (столицата на Латвия) през 1510 г.
- Големите магазини и търговски центрове започват да използват осветена коледна елха като част от украсата си през 1900 г.
- Свободната продажба на коледни елхи като търговски продукт в САЩ започва през1850 . * Традицията да се използват малки запалени свещички при украсата на коледна елха, се въвежда към средата на XVII в.
ЛЕГЕНДА ЗА КОЛЕДНАТА ЕЛХА
През светата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали дървета и полски цветя.
Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да постигнат това.
Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал на думи.
Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал на думи.
- Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината и да му поднесем нашите дарове!
- Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата.
Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:
- Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише и вони.
- Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата.
Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:
- Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише и вони.
Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към сияйната светлина, която окръжавала лежащия в яслите Младенец. Един ангел чул подигравателните думи на палмата и маслината.
Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх.
- Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала тя.
- Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала тя.
Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което запръскало блгоухание наоколо.
Елхата се омърлушила и си казала, че палмата и маслината са имали право да й се подиграват.
Добрата елха потреперала от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината.
Веднъж в навечерието на Коледа свещеникът на селцето Сен-Мартен, което се намира във френските Пиренеи, се готвел за рождественската служба, когато неочаквано до него достигнало вълшебно благоухание. Навън била зима и всички цветя отдавна били прецъфтели, но отнякъде идвал сладостен аромат, сякаш пролетта била решила да дойде много преди да е дошло време за това.
Изненадан, свещеникът излязъл на улицата да погледне що за чудо е това и тогава видял момчето. То седяло на прага на училището, а пред него лежало златно коледно дръвче.
— Какво прекрасно дърво! — възкликнал свещеникът. — Сигурно самите небеса са го докоснали — толкова дивно благоухае! А е направено и от чисто злато! Къде го намери?
Момчето обаче изобщо не споделило възторга на свещеника.
— Колкото по-дълго го нося, толкова по-тежко става — оплакало се то. — И игличките му са вече съвсем твърди. Все пак това едва ли е истинско злато и се страхувам, че у дома здраво ще ме наругаят.
И момчето разказало на свещеника какво се е случило с него.
— Днес сутринта тръгнах за големия град, за Тарб. Мама ми даде пари, за да купя красива елха за Коледа. По пътя обаче, като минавах през едно село пред очите ми излезе самотна старица, която нямаше с кого да посрещне нашия светъл празник, свят за всички християни. Дадох й малко пари за вечеря — не се съмнявах, че ще мога да се спазаря за малко по-евтино коледно дръвче.
В Тарб минах край големия затвор. Там, пред вратите му се беше събрала цяла тълпа от хора, които чакаха свиждане със затворниците. Те всички бяха много тъжни: нали им предстоеше да прекарат коледната нощ далеч от своите близки и роднини. От разговорите им разбрах, че някои от тях нямат дори с какво да си купят парче хляб. Поддадох се на порива и реших да разделя парите си с тези хора - ами че те бяха в крайна нужда. Оставих си само, колкото да мога да хапна нещо. Търговецът, който продаваше коледните елхи е приятел на нашето семейство и си помислих, че ще мога да се уговоря с него да ми даде елха, а през следващата седмица да си отработя дълга.
Когато обаче отидох на пазара, се оказа, че днес този търговец не е излязъл да продава. Аз се опитах колкото мога да поискам назаем пари, за да купя елхичка от друг продавач, но никой не искаше да ми даде срещу дълг.
Тогава си казах, че със сит стомах се съобразява по-лесно. Но до кафенето, към което се запътих, стоеше някакво момче, на вид чужденче. То ме помоли за малко пари — вече два дни не беше слагал нито троха в устата си. Аз веднага си представих, че може би, когато Иисус е бил малък, също така е гладувал. Нищо друго не ми оставаше, освен да дам на бедното момче всичко, което ми беше останало и си тръгнах за вкъщи. По пътя скърших борово клонче. Опитах се да го отрежа по-равно, но то стана твърдо като метал. Нима за такава коледна елха си мечтаеше мама?
— Мило момче — казал му свещеникът, — това дърво толкова чудесно благоухае, че несъмнено е било докоснато от самото Небе. Чуй как е свършила твоята история.
Още щом си се сбогувал с онази самотна старица, тя се е помолила на Дева Мария и е поискала от нея да те отблагодари за твоя щедър дар. Роднините и близките на затворниците решили, че ангел небесен е долетял при тях в твоите одежди и се помолили на ангелите, молейки ги да те възнаградят за угощението, което сега можели да си купят за Коледа. А момчето, на което ти си дал милостиня, се помолило на Иисус за тебе.
Дева Мария, ангелите и Христос чули молитвите на онези, на които ти си помогнал. И когато си отчупил боровото клонче, Дева Мария вложила в него благоуханието на милосърдието. Докато си вървял към дома си, ангелите докоснали боровите иглички и ги превърнали в злато. И накрая, самият Христос погледнал чудесното клонче и го благословил — и отсега всеки, който се докосне до това коледно дръвче, ще му се простят всички грехове и всичките му желания ще се изпълнят.
И всичко станало както казал свещеникът. Легендата гласи, че чудесното борово клонче и до днес се пази в селцето Сен-Мартен. Казват, че великата сила на благодатта се спуска върху всеки, който помага на своите ближни в навечерието на Коледа, колкото и далече да се намира той от малкото селце в Пиренеите. ...OP+
Паулу Коелю
Защо именно елхичка? Заради вечнозелените си листа и идеална пирамидална форма, тя била символ на неумиращата природа. Когато денят намалявал, а всички останали растения изглеждали мъртви, с ритуали около свещеното дърво, германците измолвали идването на пролетта. Още тогава обредното дръвче било украсявано със сушени плодове и свещи.
След като германските племена били покръстени култът към елхата вместо да затихне, ставал все по-силен. Причината – обредното дръвче започнало да се свързва с Рождество Христово. Всяко семейство имало свое коледно дърво, а през XVII започнали да се произвеждат гирляндите – първоначално покривани със истинско сребро, което не след дълго било заменено с по-евтин метал. Стъклените топки пък се появили два века по-късно като алтернатива на сушените плодове. На върха на елхата започва да се поставя звезда, която символизира раждането на Спасителя.
По същото време започнали да се изкарват коледни дръвчета по градските площади, около които се организирали тържествата за празника. Видът на сияещото дърво предизвиквало такъв възторг, че скоро обичаят започнал да се разпространява и в останалите европейски страни. Първо това станало в Швеция, Финландия и Дания и около 1840 г. в Англия и Франция.
Най-дълго се съпротивлявали на коледното дръвче отвъд океана, където дълго смятали, че този обичай е идолопоклонничество. Едва в началото на XX век коледните дръвчета започнали да красят всеки американски дом.
И така коледното дръвче произлязло от отдавна забравена езическа религия, но превзело целия свят и се настанило във всеки дом. Украсата му ставала все по-пищна – блещукащи лампички, разноцветни играчки и миловидни ангелчета. В Германия обаче, откъдето произлиза и традицията, все още предпочитат да украсяват празничната елха с коледни сладки, ядки и сушени плодове – символи на плодородието...OP+
“Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца” –проплакала тя. Тогава ангелът пристъпил към нея и казал:
- Мъчно ми е за тебе. Ела по-близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!
- Мъчно ми е за тебе. Ела по-близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!
Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една почнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки.
Младенеца в туй време отворил очички. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха.
Добрата елха потреперала от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината.
Ангелът проговорил втори път:
- Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ.
- Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ.
Тъй ще радваш децата, а на възрасните ще припомниш за детските им дни. Това ще ти е предназначението и наградата, скъпо коледно дърво...OP+
БОРОВОТО КЛОНЧЕ ОТ СЕЛЦЕТО
СЕН-МАРТЕН
Веднъж в навечерието на Коледа свещеникът на селцето Сен-Мартен, което се намира във френските Пиренеи, се готвел за рождественската служба, когато неочаквано до него достигнало вълшебно благоухание. Навън била зима и всички цветя отдавна били прецъфтели, но отнякъде идвал сладостен аромат, сякаш пролетта била решила да дойде много преди да е дошло време за това.
Изненадан, свещеникът излязъл на улицата да погледне що за чудо е това и тогава видял момчето. То седяло на прага на училището, а пред него лежало златно коледно дръвче.
— Какво прекрасно дърво! — възкликнал свещеникът. — Сигурно самите небеса са го докоснали — толкова дивно благоухае! А е направено и от чисто злато! Къде го намери?
Момчето обаче изобщо не споделило възторга на свещеника.
— Колкото по-дълго го нося, толкова по-тежко става — оплакало се то. — И игличките му са вече съвсем твърди. Все пак това едва ли е истинско злато и се страхувам, че у дома здраво ще ме наругаят.
И момчето разказало на свещеника какво се е случило с него.
— Днес сутринта тръгнах за големия град, за Тарб. Мама ми даде пари, за да купя красива елха за Коледа. По пътя обаче, като минавах през едно село пред очите ми излезе самотна старица, която нямаше с кого да посрещне нашия светъл празник, свят за всички християни. Дадох й малко пари за вечеря — не се съмнявах, че ще мога да се спазаря за малко по-евтино коледно дръвче.
Когато обаче отидох на пазара, се оказа, че днес този търговец не е излязъл да продава. Аз се опитах колкото мога да поискам назаем пари, за да купя елхичка от друг продавач, но никой не искаше да ми даде срещу дълг.
Тогава си казах, че със сит стомах се съобразява по-лесно. Но до кафенето, към което се запътих, стоеше някакво момче, на вид чужденче. То ме помоли за малко пари — вече два дни не беше слагал нито троха в устата си. Аз веднага си представих, че може би, когато Иисус е бил малък, също така е гладувал. Нищо друго не ми оставаше, освен да дам на бедното момче всичко, което ми беше останало и си тръгнах за вкъщи. По пътя скърших борово клонче. Опитах се да го отрежа по-равно, но то стана твърдо като метал. Нима за такава коледна елха си мечтаеше мама?
— Мило момче — казал му свещеникът, — това дърво толкова чудесно благоухае, че несъмнено е било докоснато от самото Небе. Чуй как е свършила твоята история.
Още щом си се сбогувал с онази самотна старица, тя се е помолила на Дева Мария и е поискала от нея да те отблагодари за твоя щедър дар. Роднините и близките на затворниците решили, че ангел небесен е долетял при тях в твоите одежди и се помолили на ангелите, молейки ги да те възнаградят за угощението, което сега можели да си купят за Коледа. А момчето, на което ти си дал милостиня, се помолило на Иисус за тебе.
Дева Мария, ангелите и Христос чули молитвите на онези, на които ти си помогнал. И когато си отчупил боровото клонче, Дева Мария вложила в него благоуханието на милосърдието. Докато си вървял към дома си, ангелите докоснали боровите иглички и ги превърнали в злато. И накрая, самият Христос погледнал чудесното клонче и го благословил — и отсега всеки, който се докосне до това коледно дръвче, ще му се простят всички грехове и всичките му желания ще се изпълнят.
И всичко станало както казал свещеникът. Легендата гласи, че чудесното борово клонче и до днес се пази в селцето Сен-Мартен. Казват, че великата сила на благодатта се спуска върху всеки, който помага на своите ближни в навечерието на Коледа, колкото и далече да се намира той от малкото селце в Пиренеите. ...OP+
Паулу Коелю
ИСТОРИЯ И СИМВОЛИКА НА КОЛЕДНОТО ДРЪВЧЕ
Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се, че то крепи хармонията в света, защото свързва небето, земята и подземието. Например в Древен Египет се почитали палмите, в Гърция маслиновото дърво, а в Рим лавъра, пише Hera.bg. Заради това мнозина смятат, че историята на коледното дръвче започва още от тези древни времена. Връзка, разбира се, има, но тя е твърде далечна. Затова аз ще започна моя разказ от земите на днешна Германия, където езическите племена слагали пред вратите на домовете си елхичка с настъпването на месец декември.Защо именно елхичка? Заради вечнозелените си листа и идеална пирамидална форма, тя била символ на неумиращата природа. Когато денят намалявал, а всички останали растения изглеждали мъртви, с ритуали около свещеното дърво, германците измолвали идването на пролетта. Още тогава обредното дръвче било украсявано със сушени плодове и свещи.
След като германските племена били покръстени култът към елхата вместо да затихне, ставал все по-силен. Причината – обредното дръвче започнало да се свързва с Рождество Христово. Всяко семейство имало свое коледно дърво, а през XVII започнали да се произвеждат гирляндите – първоначално покривани със истинско сребро, което не след дълго било заменено с по-евтин метал. Стъклените топки пък се появили два века по-късно като алтернатива на сушените плодове. На върха на елхата започва да се поставя звезда, която символизира раждането на Спасителя.
По същото време започнали да се изкарват коледни дръвчета по градските площади, около които се организирали тържествата за празника. Видът на сияещото дърво предизвиквало такъв възторг, че скоро обичаят започнал да се разпространява и в останалите европейски страни. Първо това станало в Швеция, Финландия и Дания и около 1840 г. в Англия и Франция.
Най-дълго се съпротивлявали на коледното дръвче отвъд океана, където дълго смятали, че този обичай е идолопоклонничество. Едва в началото на XX век коледните дръвчета започнали да красят всеки американски дом.
И така коледното дръвче произлязло от отдавна забравена езическа религия, но превзело целия свят и се настанило във всеки дом. Украсата му ставала все по-пищна – блещукащи лампички, разноцветни играчки и миловидни ангелчета. В Германия обаче, откъдето произлиза и традицията, все още предпочитат да украсяват празничната елха с коледни сладки, ядки и сушени плодове – символи на плодородието...OP+
