ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар.Самото му име произхожда от бдение или бъднини.
В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Рождество Христово.
Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година.
Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.
Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали.
Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали.
Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми, пише Hera.bg.
Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.
Бъдни вечер
На 24 декември – Бъдни вечер – започват коледните празници, които продължават три дни (до Стефановден).
Във всеки дом цари радостно суетене свързано с подготовката на вечерта,която изисква специални приготовления. Жените стават много рано и през целия ден приготвят празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.
Слагат се специално ошав, вино и ракия.Над всичко е хлябът.За Бъдни вечер се приготвя прясна пита ,в която е скрита паричка за късмет...Хлябът е в центъра на масата, а свещичката върху него се запалва когато всички са се събрали. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата.
Вярва се, че тамянът прогонва тъмните сили.
Прекадяват се всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Най-възрастният в семейството отправя молитва за здраве и плодородие и разчупва питата с думите: "Ела, Боже, да вечеряме".
Първото парче се слага под иконата на света Богородица,след това парче от питката се нарича на къщата и накрая се раздава на всички.
Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през годината. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не се повалят житата. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато всички заспят, близките покойници идват да вечерят,и да се погрижат за благополучието на живите.
Бъдни вечер
На 24 декември – Бъдни вечер – започват коледните празници, които продължават три дни (до Стефановден).
В българската традиция за Бъдни вечер важна роля играят трапезата с обредният хляб , коледните ястия и коледуването.
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Детешка коледа, Кадена вечер, Мили Божич, Крачун.
На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Този красив семеен празник е посветен на дома ,огнището, но и на починалите предци-родственици. Много надежди и упования за по-добро бъдеще са свързани с тази вечер.
В къщите е светло и празнично украсено. Празнуването на Бъдни вечер преминава в очакване на Рождество Христово.
Според поверието родилните мъки на Богородица започнали на Игнажден (20 декември) и на Малка Коледа "Бъдни вечер" родила младия бог, но съобщила за това на другия ден.
Бъдни вечер е първата кадена вечер. Празника събира заедно най-близките хора сплотени от обич и желание за честити дни в бъдното. Тази вечер е много различна от всички други празници ,носи в себе си богати и стари български традиции.
Според поверието родилните мъки на Богородица започнали на Игнажден (20 декември) и на Малка Коледа "Бъдни вечер" родила младия бог, но съобщила за това на другия ден.
Бъдни вечер е първата кадена вечер. Празника събира заедно най-близките хора сплотени от обич и желание за честити дни в бъдното. Тази вечер е много различна от всички други празници ,носи в себе си богати и стари български традиции.
Самите обреди водят до размисъл за доброто на дома и семейството, за уважението вниманието, които членовете му си дължат и с които един друг се даряват.
Във всеки дом цари радостно суетене свързано с подготовката на вечерта,която изисква специални приготовления. Жените стават много рано и през целия ден приготвят празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.
Тази вечер символизира както щедростта на земята ни,така и вечната надежда за плодородие и напредък. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.
Отначало разбърква с него огъня, наричайки:
"Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!". После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково.
В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, се смята за миросан и осветен.
Отначало разбърква с него огъня, наричайки:
"Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!". После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково.
В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, се смята за миросан и осветен.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и трябва да бъде изобилна. Приготвят се нечетен брой постни ястия – варен боб,сарми с ориз, пълнени чушки, тиквеник,зелник, варена царевица, както и орехи, мед, жито, плодове, кромид и чесън, сол и пипер.
Слагат се специално ошав, вино и ракия.Над всичко е хлябът.За Бъдни вечер се приготвя прясна пита ,в която е скрита паричка за късмет...Хлябът е в центъра на масата, а свещичката върху него се запалва когато всички са се събрали. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата.
Вярва се, че тамянът прогонва тъмните сили.
Прекадяват се всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Най-възрастният в семейството отправя молитва за здраве и плодородие и разчупва питата с думите: "Ела, Боже, да вечеряме".
Първото парче се слага под иконата на света Богородица,след това парче от питката се нарича на къщата и накрая се раздава на всички.
Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през годината. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не се повалят житата. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато всички заспят, близките покойници идват да вечерят,и да се погрижат за благополучието на живите.
Момите запазват първият залък от питката. Те го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат.
Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко – млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден,от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен.
Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко – млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден,от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.
Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала и е настъпила Коледа – Рождество Христово.
Някога красивата трапеза се нареждала около огнището,в което цяла нощ тлее дървото"бъдник".
Някога красивата трапеза се нареждала около огнището,в което цяла нощ тлее дървото"бъдник".
Днес се събираме около коледната елха красиво украсена и създаваща празнично настроение.
Този ритуал е пренесен по време на освобождението 1878 г.от руските войски, познат е още от 18 век от Франция и Германия.
благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.
ПОВЕРИЯ
На Бъдни вечер се извършва гадаене за плодородие, за здраве иблагополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.
Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват.
След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които родължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва.
Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите...OP+
БЪДНИ ВЕЧЕР
Мисълта ме пак повръща
на Амбарица в полите,
на незлобието в дните:
виждам се във нашта къща.
Зима. Вятър пей в комина.
В къщи - майка ми, баща ми -
как са живи в паметта ми!
Утре Нова е година.
Във огнището главнùте
праскат, ярко пламенеят.
Бъдни вечер е. Светлеят
и лицата, и душите.
Бъдни вечер! Час без грижи,
час на радост и утеха,
на поезья в бедни хижи
и под богаташка стреха.
Веч трапезата от баба
със тамян е прикадена
вощеница в къщи лена
свети, бодната във хляба.
Миг тържествен, свят. Баща ми
измълви "Ядят убози" -
всички кръстим се. Но в този
час е другаде ума ми.
Мисля моята премяна,
мисля новите обувки -
колко радостни цалувки
ще им давам аз зарана!
Фесчето, кат мак червено,
утре - пръв път над челото!
Сетренцето изкроено
на баща ми от палтото.
Тръпне млада ми душица,
от блаженството огряна...
До зида стои опряна
дряновата сурковица.
Тази нощ - по суроваки.
Както в прежните години:
ще мерат ръце неяки
и съседи, и роднини
и щастлив, с душа засмяна,
дребните пари ще крия
във кесийката басмяна,
дето майка ми уши я.
Лягам си. Но от очите
бяга сън. Сърцето цяло
в нетърпенье затрептяло
за минутите честити.
Как нощта отива мудно!
Вратня нийде се не чука.
А кандилото, сè будно,
пред иконата блещука.
 |
| ИВАН ВАЗОВ 1850-1921 |
БЪДНИ ВЕЧЕР
Мисълта ме пак повръща
на Амбарица в полите,
на незлобието в дните:
виждам се във нашта къща.
Зима. Вятър пей в комина.
В къщи - майка ми, баща ми -
как са живи в паметта ми!
Утре Нова е година.
Във огнището главнùте
праскат, ярко пламенеят.
Бъдни вечер е. Светлеят
и лицата, и душите.
Бъдни вечер! Час без грижи,
час на радост и утеха,
на поезья в бедни хижи
и под богаташка стреха.
Веч трапезата от баба
със тамян е прикадена
вощеница в къщи лена
свети, бодната във хляба.
Миг тържествен, свят. Баща ми
измълви "Ядят убози" -
всички кръстим се. Но в този
час е другаде ума ми.
Мисля моята премяна,
мисля новите обувки -
колко радостни цалувки
ще им давам аз зарана!
Фесчето, кат мак червено,
утре - пръв път над челото!
Сетренцето изкроено
на баща ми от палтото.
Тръпне млада ми душица,
от блаженството огряна...
До зида стои опряна
дряновата сурковица.
Тази нощ - по суроваки.
Както в прежните години:
ще мерат ръце неяки
и съседи, и роднини
и щастлив, с душа засмяна,
дребните пари ще крия
във кесийката басмяна,
дето майка ми уши я.
Лягам си. Но от очите
бяга сън. Сърцето цяло
в нетърпенье затрептяло
за минутите честити.
Как нощта отива мудно!
Вратня нийде се не чука.
А кандилото, сè будно,
пред иконата блещука.
ИВАН ВАЗОВ 1919 г.
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар.
Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година.. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.
Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми, пише Hera.bg. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.
Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.
Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, която обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става.
ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар.
Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година.. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.
Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми, пише Hera.bg. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.
Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.
Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, която обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става.
Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, катоотрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.
Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си....OP+
Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си....OP+
КАКВО ДА СЛОЖИМ НА ТРАПЕЗАТА
Бъдни вечер е не само последният ден от великите пости, а навечерието изпълнено с трепетно очакване да се роди Божия син, което в българската народна традиция се свързва с прераждането на цялата природа. Затова ястията поднесени на трапезата имат за цел не само да заситят, но и да донесат плодородие и късмет през цялата следваща година.
Броят на ястията трябва да бъде нечетен, а най-добре 7 или 9, които са сакрални числа. Ако все пак се чудите, кой вариант да изберете, имайте предвид, че колкото по-отрупана е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще бъде осигурено за идващата година.
От важно значение е не само колко, но и какво ще бъде поднесено на празника. Задължително на масата трябва да има храни, които набъбват, за да набъбва както тях богатството и плодородието. Подходящи са всякакви варива – боб, жито, леща, ориз, булгур, а така също и пуканки. Други храни със символно значение са сушените плодове – ябълки, сливи, стафиди, кайсии и ядките – основно орехите. Не забравяйте също така чесъна, които предпазва от зло и болести и меда, които е пожелание за сладък живот.
Тези продукти можете да комбинирате в различни ястия. Например традиционните пълнени пиперки (най-добре сушени), можете да приготвите както с ориз, така и със зрял боб. Сармите също могат да бъдат както лозови, така и зелеви. Последните освен с ориз, можете да напълните също така с булгур и сушени сливи, пише Hera.bg. Баниците могат да бъдат не само солени, например зелник, но и сладки – тиквеник, но задължително трябва да са приготвени без млечни продукти и яйца, както и всички останали ястия на Бъдни вечер. На празничната трапеза не се пие вода, а се приготвя ошав от сушени плодове, в купички се слага варено жито и счукан чесън с орехи.
Не забравяйте и обредната пита с пара. Тя трябва да бъде кръгла като слънце, а по-умелите домакини могат да я украсят с кръстове, житни класове и плодове от тесто. Този, които изтегли парата, ще бъде най-големият късметлия през следващата година.
Всичките ястия се слагат заедно на трапезата, защото по време на самата вечеря не трябва да се става. Цялото семейство трябва заедно да напусне масата, за да узреят заедно житата и да бъде задружно през годината. За да спазите напълно традицията, не прибирайте масата след като сте се нахранили, а я оставете през цялата нощ. Вярва се, че тогава идват починалите близки за да се нахранят и да благословят живите....OP+
Броят на ястията трябва да бъде нечетен, а най-добре 7 или 9, които са сакрални числа. Ако все пак се чудите, кой вариант да изберете, имайте предвид, че колкото по-отрупана е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще бъде осигурено за идващата година.
Всичките ястия се слагат заедно на трапезата, защото по време на самата вечеря не трябва да се става. Цялото семейство трябва заедно да напусне масата, за да узреят заедно житата и да бъде задружно през годината. За да спазите напълно традицията, не прибирайте масата след като сте се нахранили, а я оставете през цялата нощ. Вярва се, че тогава идват починалите близки за да се нахранят и да благословят живите....OP+
